В древен Рим са строели изключително здраво - неслучайно конструкции като

В античен Рим са строели извънредно крепко - неслучайно конструкции като Пантеона са оживели толкоз доста епохи. Защо обаче римският бетон е толкоз устойчив - върху този въпрос учените работят отдавна. Едно от вероятните пояснения е, че състава на бетона му придава свойството на " самолечение ". Неслучайно Плиний Стари написа, че бетона става по-силен през годините. 

" Пантеонът не би съществувал през днешния ден без бетон от римско време ", споделя професорът по строително и екологично инженерство в MIT Адмир Масич.

Ясно е, че римляните не са подобрявали материала по химичен път. Подобряването евентуално е ставало естествено, като елементи от вулканични скали са се смесвали с хоросан, подготвен от съставки на вулканична пепел. 

Римският бетон не се произвежда със съвременен цимент, а като примес от вулканична пепел и вар. 

Сред предходните пояснения за здравината на материала откривателите откриха, че бетонът от римските стълбове съдържа минерали алуминиев тоберморит и филипсит, които оказват помощ на бетона да се ускори през годините.

Сега откривателите споделят, че техниките, употребявани за подготовка на римски бетон, също може би оказват помощ да се изясни за какво е минал теста на времето.

Пишейки в списанието Science Advances, Масич отбелязва, че римския бетон съдържат дребни бучки варовик, които до момента са обяснявани с неприятно разбъркване на материала или неточности. Екипът на Масич обаче подозира, че може да има други аргументи. Учените разгледали проба от римски бетон от стена в античния град Привернум край Рим, разкривайки, че варта съдържа разнообразни форми на калциев карбонат, някои от които се образуват без нуждата от вода. 

Т.е., с цел да се образува бетона първоначално е взета негасена вар, към която са добавени пепел и инертни материали, а по-късно вода. Този метод е прочут като „ горещо разбъркване “ заради генерираната топлота. Експертите прибавят, че тези високи температури освен ще оказват помощ на сместа да се стегне, само че и ще понижи наличието на вода.

Екипът допуска, че получената вар може да е помогнала на бетона да се " самолекува ", тъй като в случай че вода влезе в пукнатините, тя би разтворила калциевия карбонат. Богатата на калций среда реагира с вулканичния материал и по този начин затваря пукнатините. 

За да тестват теорията си, Масич и неговите сътрудници създали бетон, въодушевен от римляните и го изложили 30 дни на водна бликам. Пробите, съдържащи негасена вар оживели, а контролните проби със актуален бетон се напукали.